Районът на селото е обитаван още от дълбока древност. Още в първото хилядолетие преди Христа /около пети век/ Искърският пролом е заселен от тракийското племе Трибали. През 75 г. пр. Хр. римските легиони навлизат в днешна Северна България, а през 29 - 28 г. пр. Хр. включват земите на Искърския пролом в Римската провинция Тракия. По това време и до края на римската епоха селото се е простирало в днешните територии на селата Зверино и Игнатица. През Възраждането, когато започват освободителните борби, покрай селото преминава четата на Панайот Хитов /лятото на 1867 година/, а също така и част от четата на Христо Ботев /след разделянето й/, начело с Димитър Икономов.

Въпреки голямата древност на селото не се знае с какво име се е водило през вековете. Първите данни за името му са от турските регистри през 1548 г. под името Игнатиче. Има няколко версии за името на селото.  Първата и най- разпространена е,  че в селото в близост до извора Драгокя се е заселил майстор- ковач на име Игнат. Той имал много красива жена и всеки, който ходел при него за услуга, казвал че не е бил при Игнат, а при Игнатица - жената на Игнат.

Макар и незасегната от войната пряко, през първите следвоенни години с. Игнатица бързо възстановява начина си на живот, преустроява се с промените и продължава ритмичното си развитие. Въпреки, че селото си остава бедно, със стари, но хубави къщи, до към 1956-1960г. От там нататък вече започва истинското разкрасяване на селото. През 1950 г. селото се електрифицира, гатерът е снабден с електродвигател и се мести в долния край на селото. Създава се салон и кино, организират се манифестации, здравеопазването се развива.

 Реките, които минават през Игнатица не са големи, но те са достатъчно, за да задоволят стопанските нужди на населението.

Изворите са много. На всеки извор има построена чешма или поне кладенче-Бахчата, Горни кладенец, Батилец, Извор, Конски кладенец и т.н.

Новите къщи в с. Игнатица започват да се строят след 1956 г. Те били от нов тип, в които има всичко необходимо-кухня, баня, гостна, спалня, детски стаи и мазета. До 1958 г. селото било на отделни махали, но  след 1965 г. Игнатица придобива друг вид.