Както всяко село, така и Игнатица има своите празници, оброци и събори. Почитат се много от църковните празнаци.
Почита се началото на пролетта.
Оброк в местността  Ливадище, в края на юни. Съпроводен е от музика, веселба и гощавка.
В първата събота от август има събор на планината Ржана. На този събор се изкачва много високо в планината, за няколко дни на палатки, и се палят огньове.
Местните зачитат оброчището в местността  Преслоп.

Според легендите, името на селото идва от името на отдавна живял там ковач — Игнат. Според преданието, съпругата на Игнат била изключително красива жена и когато съселяните отивали при ковача, те казвали, че отиват при Игнатица, т. е. при жената на Игнат, и оттам дошло и името на селото.

Жителите на село Игнатица умеят не само да работят, но и да се веселят, от самото раждане на човека все се празнува по нещо.

Когато се роди бебе, бабата отива в църкватапри попа и прави " Бабина вода", с която бебето се къпе до 40 дни., следва кръщенето. След 1980 г. в кметствата се открива ритуал за кръщаване на деца. Кръстникът взема детето на ръце и сяда на един стол, поставен върху червена покривка, той носи пита, мед, печена кокошка и поднася цветя на майката.

Оброци- от дълбока древност, още през турско робство, жителите на Игнатица са тачели светците. Правели са много курбани в чест на един или друг светец. Всички оброци се правят за живот и здраве и предпазване от гръм, град, змии, лоши нападения както и за дъжд. Този, който дава оброка трябва да го дава всяка година. За оброка е нужно животно- овен или овца, то се води на мястото, където е  оброкът и се кади живо, след което се коли. Всичко необходимо за готвене се дава на населението, като принос. След като се сготви курбана идва свещеник и кади сготвеното. Тогава започва раздаването от курбана на всеки, който присъства. Присъствието на всеки е желателно.През календарната година  в Игнатица има следните оброци:

1. Копанина - на Иванов ден

2. Черепишкия манастир - Сретение Господне

3. Синята могила - Петровден

4. Габровница - Петров ден

Обредни хлябове - мястото, значението и функцията на хляба във фолклорната традиция е голямо. Хлябът е свещен. Грехота е да се изхвърли, настъпи или рони, пред хляба лоши думи не се изричат, не се обръща с горната корица корица надолу, децата не играят с хляба, бременна или родилка до 40 дни не меси хляб - грехота е.

В с. Игнатица има поверие, че хлябът трябва да се меси с дясната ръка, а с лявата само се придърпва тестото. Следи се, когато месачката сее брашното или меси да не и се тръскат полите. Дясната ръка е добрата и затова тя трябва да извършва месенето.

Обикновено момите се учат да месят хляб от майките си. За тази цел се избира един хубав ден - понеделник, сряда, четвъртък, също и Благовец, за да е благ хлябът и на Андреевден - за да се раздава. В неделя не се пипа квас, в събота се меси само за умрели.

Хлябът се меси по различни причини - за добро, и за лошо и за ежедневна прехрана. В различни случаи от обредните хлябове се запазват за лек през годината. Хлябовете се приготвят и при трудови обреди - при първа сеитба, при завършване на жътвата, при строеж на къща, кладенец и др.